Патрон на училището

86 ОУ “ Св. Климент Охридски „с гордост носи името на родоначалника на българската просвета и създател на славянската азбука „кирилица“ – Климент. Всяка година на 8 декември честваме Деня на нашия патрон. Учителският колектив и всички ученици, от най-малките до прогимназистите, изразяват почитта си към делото на първоапостола и „светилник“ на българския народ с тържествен рецитал, беседи и песни, които огласят училищното фоайе, специално украсено за празника.

http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/images/ohrid/sv_kliment_perivlepta/11.25_sv_Kliment_14-15.jpg

Климент бил славянин роден в границите на Първото българско царство. Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки - видими от качеството и обхвата на преводите му - говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в Македония, отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорящи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век). Към Македония сочи и​​ фактът, че българският княз Борис I по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец.

Като цяло се приема, че Климент е роден около 840 г. - според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г.​​ 

Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години придружавал Методий и видял с очите си всичките дела на своя учител“. Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856-858 г., ключов период в живота на Методий. От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп, южно от Мраморно море. Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му Константин (по-късно известен с монашеското си име Кирил).

На основа на житията на Кирил и Методий може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. Според Димитри Оболенски, твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в Цариград през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на моравския принц Растислав, могат да бъдат отхвърлени. С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860-1 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.​​ 

В житието на Константин се казва, че след като император Михаил III поискал от него да създаде славянска азбука, Константин „се предал на молитва заедно със сътрудниците си“. ​​ Житието на Методий нарича тези помощници на Кирил и Методий „други със същия дух като тях“. ​​ Същата група е спомената и от Теофилакт, който пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили славянската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на групата“ – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.

На тези основания, както и на това, че Климент е знаел старобългарски и гръцки, може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на славянската азбука.